Фактът за Хайдутин, който никой не предлага
Фактът за Хайдутин, който никой не предлага
Blog Article
”, но подобни опити за фалшифицирането на българската историята са факт, благодарение на продажни политици, готови да изтрият историческата ни памет, с оглед на геополитическите замисли на своите господари.
Чувството на недоволство е градирано. Синът на непокорния е продаден, а хората искат от него да бъде като своя баща. Умело подбраните глаголи
Малкият Чавдар е непокорен, свободолюбив като своя баща хайдутин. Хлапакът обвинява майка си с
Бойна войвода (неизв.) – за нея се знае от една песен от село Бейдауд.
Организираното съпротивително въоръжено движение по българските земи срещу централната османска власт е известно в българската историография като хайдутство.
Интересна характеристика прави на българското хайдутство Захари Стоянов в „записки по българските въстания“:
Докато образите на хайдутите са идеализирани, разкрити в най-добрата си светлина, образът на чорбаджията е показан напълно в отрицателна светлина.
В увода емоционалните преживявания на поета непрекъснато се променят- неговата решителност в началото преминава в тъга и е заменена от романтично оптимистична вяра:
Съпротивата от събудени българи, била с цел да отмъстят на турците за жестокостите.
Хайдутин Втората част на поемата е истинският разказ за Чавдар войвода.
В Северен Кавказ термина абрек се доближава донякъде до хайдутин – човек хванал гората по лични причини, преминал по-късно в руския език през Кавказката война като нарицателно за банди от планински разбойници, несъгласни с властта.
и т.н.). Това подчертаване на физическата красота не е случайно. Тя е израз на вътрешната красота и сила на героя. Чавдар има силно развито чувство за достойнство и чест. Никога не забравя, че неговият баща е „Петко Страшника“, хайдушкият войвода, владеещ Стара планина, наплашил турските насилници и българските чорбаджии.
Основната част започва с прослава на Чавдар войвода, след което е представена срещата между малкия Чавдар и майка му. От диалога между тях се разбира, че синът иска да отиде в дружината на баща си, известния хайдутин Петко Страшника. Разговорът между двамата е задушевен, предаден е с обич и топлота.
Паисий Хилендарски — „История славянобългарска“. Възкресяването на българската духовност.